Като прохождащи деца, пълзим по пътя на своята себереализация, върху десетки, стотици трупове – тела, които душите са напуснали. С ужулени длани и колене се изправям пред съдбата и продължаваме. Вдигаме поглед към небето… Благодарни. Благодарим, че сме живи. Уверени и силни, с всяка следваща стъпа, променяме света и неговата трансцеденталност.

Това е моят избор. Гола, ала същевременно облечена със скъпа дреха, наречена любов, вървя боса по студения цимент, молейки се Земята да изсмуче нечистотиите от тялото ми. Моля се да ме прочисти, да ме освободи от нечистотиите, за да разгърна криле и да полетя към върха. Зенит, откъдето да съзирам красотата на заобикалящия ме свят – този, който ме изгражда и строя за мен, за теб и за другите. Реалност, изпълнена с вяра, надежда и любов.

Не отричам. Душите, които си отиват от този свят са разбрали за този избор, за който мнозина са забравили – имаме свободата да решаваме за себе си. Имаме право да умрем, така че да продължим да живеем в един по-добът свят. За сметка на това, повярвайте ми, и тук животът е красив, щастлив, изпълнен с любов – стига да го осъзнаем.