Преди броени дни имах шансът да попадна на истински пеотичен шедьовър, който разчупи леда в сърцето ми, стопляйки го с думи, чиeто съзвучие изпълни душата ми с вяра, надежда и любов…

За мен е чест да споделя творбата на Мая Бобчева, която някой ден се надявам да срещна, за да й благодаря лично, споделяйки своето признание, затова че и тя дава глас на истината. 

Думите й са…

Продавам самота. Запазена и цяла
обгрижвана и чиста, полирана до бяло.
Познавам я добре. Със нея съм живяла.
Била ми е легло. Била ми е и тяло.

Върви в комплект със студ, с тъмнина и болка.
Цената е добра. Печелиш обиколка
на цял един живот, на всеки миг на радост,
на всеки миг любов, на всяка малка гадост.

Разменям самота за седем грама нежност,
за полъх от крило, за морската безбрежност,
за устните на мъж, в които да се скрия,
за малка щипка трепет, прашинка от магия.

Дарявам самота. Кажете кой я иска?
Не пие. Не краде. Да вика не й стиска.
Не плаче. Не яде. Не иска нова дреха.
Единствено убива надеждата в човека.