..и ето така бе написано най-красивата поема на всички времена… в една единствена дума!

Ти!

Умишлено споделям тези думи, тъй като смятам за необходимо всеки един от нас да осъзнае, колко уникални сме по своите неподправени начини! Всеки ден се усъвършенстваме и стремим да бъде по-добри хора в свят, където хаосът цари.

Да, може би… не, пардон! Със сигурност не сте по вкуса на всеки, ала светът е изпълнен с хора, които независимо кои сте, какво и как го правите, няма да Ви признават, приемат, харесват. Но, от друга страна, има и други, които ще ви обичат за това, което сте.

Преди смятах, че това понятие е обидно. Казвах:

– Как ще ме приемаш такава каквато съм! Та Аз мога да бъда и съм много повече!

Е, днес, осъзнавам, колко е ценно е това. Да, Аз съм себе си и вярна на своите догми. Аз съм си Аз и се гордея с това!

Спестете си загубата на време, опитвайки се да убедите онези, които Ви отхвърлят, че си заслужава да сте заедно. Те нямат място във вашия свят… по пътя на вашето себеосъзнаване, те само ще Ви забавят. Те не са за Вас и Вие не сте за Тях!

Просто, нали?!