Когато затоврите очи и усетите душата,

неща, там, дълбоко в сърцето блести,

малка светлинка, наречена Надежда,

за красиви дни.

Назад, очите не поглеждат,

уроци, много, и не подред,

ала вярата и любовта отвеждат,

там, където съзнанието ще се развива занапред.

И, ако, срещнем самотата,

по път, обсипан с неволи,

се спираме за миг, за да се усмихнем и поемем дъх.

Защото краят е далечен и щом сме стигнали дотук,

осъзнаваме, че някой там, Голям, вярва силно,

в опит и възможностите наши.