Ах ти… ах ти немило, недраго Аз. Обичам те и те мразя едновременно. Познавам те, уж, а с всеки следващ ден ме изненадваш (не)приятно. Искаш да имаш контрол, а същевременно копнееш за свобода. Обичаш, ала мразиш… знаеш какво искаш, но си мениш позицията ежемоментно. 

– Кой си? Аз ли си? Съм ли Аз? Кои сме… единни ли сме? Чии са тези мисли… каква е причината да нахлуват в съзнанието? Изпитваш ли ме? Да!? Как смееш!

– Искам да ти покажа, колкото много можеш… колко имаш контрол и свобода едновременно. Изобрът е твой за начина, по който ще упражняваш този така обичам от теб контрол. Единствено дишай. Дишай, за да бъдем. Вдъшай дълбоко и издишай всичкия въздух от себе си… Изчисти се от натрапчивите мисили и страхове. Едно сме. Заедно сме и така завинаги. 

Това да опознаем себе си без страхове и опасения за бъдещето е не лека задача, с която малцина се ангажират поради “твърде забързаното ежедневие”. Изключително нелепо извинение, с което се освобождаваме от онази лична отговорност да погледнем първо в себе си, преди да осъждаме другите. Илюзорна свобода, която ни натоварва с други окови, спиращи ни да вървим напред и нагоре. Колкото и да си въобразяваме, че контролът е важен, за да живеем спокойно и щастливо, истината е, че контролът е единствено за нас. Нямаме власт над живота и смъртта, непосилни сме спрямо чуждата воля, слаби сме, когато друг трябва да избира… Тогава се питам за причината да копнеем за контрол над другите, а не над нас. 

Отне ми време да се науча да нямам страх от себе си. Години минаха преди да осъзная вътрешната си сила и свободата на избор. Да бъдеш свободен е далеч от финансовата независимост, правото на глас, социалния статут или гео-политическата позиция. Не. Да бъдеш свободен е да знаеш, че светът, в който живееш е вътре в теб, а там всичко е възможно.