Една болка за всички, всички за една болка
Чувате ли го онова гласче, нашепващо ви:
– Сам(а) си. Сам(а) ще си останеш. Можеш… сам(а). Сам(а) си.
Онова, което заглушаваме с ежедневния шум на Живота, нетърпеливи да изживеем. Страхът да се озовем от днес за утре сами… Чувството, че не заслужаваме обич… Липсата на самоувереност, съмненията, спомените от миналото… Болката от изоставяне, пребъдва във времето, след като раната зарастне.
Наричат го страх, вътрешно усещане, състояние, чиято сила се повишава с времето. Множество наименования на тази кондиция, засягаща все повече души все ден. Единствено симптомите варират спрямо чувствителността ни, ала задействащата сила е една – изоставяне, независимо под каква форма. Всеки по свой начин е изживял една или друга раздяла, възприемайки я като пренебрегване. Следователно се питам, дали всички ние сме част от нео-поколението на изоставените деца? Ала кой ги признава?! Кой от нас смее да ги споделя?
„В този толкова ужесточен свят, в който живеем, повечето от нас се питат как ще се справят… как ще се избавят от този емоционален товар.“
Трудно, имайки предвид необозданото желание за одобрение… Социялните мрежи, модните тенденции, изобрите, които правим… всички те са индивидуални канали, чрез които тези от нас, включително и аз, които са „преживели“ един или друг вид изоставяне през живота си, търсят одобрение от околните.
Колко „харесвания“ ще съберем, публикувайки снимка в мрежата, колко комплимента ще получим при промяна на прическата, колко погледа ще привлечем с новото си облекло… омагьосан грък, чрез който се превръщаме в роби на общественото мнение. Скъп данък, който плащаме с емоциите си. Чувства, изпълнени с надежда, някой да ни обича… някой да предпочете нас, друг да ни избере въпреки всичко и всички.
Уви, очакванията ни… пардон, надеждите ни не винаги са оправдани… Кръвта вода не става и обратното… след като сме били наранени от най-близките си, каква е причината да мислим, че друг би ни предпочел от собственото му семейство?!?!
Изводът, до който стигам е, че би било добре да спрем да се самонараняваме, осланяйки се на илюзии… Били сме сами преди, можем и сега. Да, хубаво е да имаме добри души около себе си, ала ние сме тези, които трбва да се изберем, да не се изоставяме… да си припомним, че можем… способни да продължим напред… и сами.