Хей, слушайте емоциите си...
Е, никога не е късно да се започне от някъде…
…Огурчение – то показава, че задържаме неприязън към определени хора и към самите нас.
Ядът от своя страна подсказва, че живеем в миналото, обвзети от съжаление, пропускайки възможността да се наслаждаваме на настоящето.
Дискомфортът е знак, че нещо е редно да се промени, тук и сега, за да може да продължим напред. Често той ни предопреждава, че моментът на промяната настъва.
Ярост… ах, тази ярост. Породена от индивидуалните страсти, тя ни кара да преразгледаме разбиранията ни за живота и всичко свързано с него, така че да прекрачим собствените си границите и разширим хоризонта на своята себереализация.
Разочарованието означава, че сме психически изморени от дадена ситуация, обвързваща важни за нас неща.
Вината е чувство, проявяващо се, когато живеем спрямо чуждите очаквания и разбирания.
Срамът е пряко свързан с вината. Те ни насочват към мисълта за прекомерно съобразяване с другите, на които позволяваме да диктуват живота ни.
Страхът от бъдещето поражда притеснителност. Колкото повече живеем в миналото, осланяйки се на стари лаври, толкова по-силно ще е то. Освобождавайки се от спомените, хубави или не, си даваме шанс да сме осъзнато живи, тук и сега, да се наслаждаваме на настоящето, изграждайки светлото си бъдеще.
Тъгата е присъща за свръх чувствителните души, които съчувстват искренно на всички около тях без да се замислят, колко скъпо им струва да преживяват, едновременно своите и чуждите състояния.