…дали любов, приятелство, уважение, одобрение, може и подкрепа или просто мъничко внимание. Всеки ден се молим с надежда за нещо необходимо за нас, така че да се почувстваме значими… живи.

И така години наред, докато не осъзнаем, че изворът на жизненоважните за нас неща, не винаги е оттам, откъдето го очакваме.

Ще дам пример с чайчината любов, която за последните 35 години, така и не се прояви. Камо ли за това откровенно и обикновенно признание за значимост.

Колелото на живота ни върти, а не обратното. Хиляди движения, опити, нови надежди и… нищо, или нещо, равняваше се на “жълти стотинки”, и за какво… за повече скръб от липсите.

За финал можем да не бъдем основна глава за някого, а цяла книга за друг и това е по-важното в края….