“Единственото препятствие на утрешния ден е съмнението, което изпитваме днес”

 – Франклин Д. Рузвелт

Никога не съм си мислила, че ще падна толкова ниско. Тридесет и седем килограма. Наскоро си направих лична равносметка, задавайки си въпроса “дали изминалите 30 години живот, не са били 30 дълги лъжи?”

Не се заблуждавайте от хорските приказки. Забравете за чуждите погледи. Скъсайте връзките, възпрепятстващи Ви да живеете живота. Не избира родители се. Подвластни сме на връзките, които поддържаме. Може и да си избираме приятелите, но нямаме контрол върху онези “малки моменти” от битието, когато обстоятелствата ни поднасят ситуации на сребърен поднос. Някои са сладки, други горчиви.

От вас зависи дали ще ги поемете. Всеки иска да придаде смисъл на живота си. Всички ние желаем да бъдем забелязани, признати, оценени… няма удобен момент за какво и да било. Драматургията, в която участваме е вълнуваща по неподправен начин. Ако искате наистина да привлечете внимание, преди всичко, е редно да прогледнете и съзрете реалността със своите силни и слаби лица. Виждате ли ги? Те са пред вас. Навсякъде около вас… Страдащите души. Погледнете ги. Нека погледите Ви се пресекат. Осъзнайте мъката им. Протегнете ръка. Вие също! Тези, които имат нужда от подкрепа. Помолете за помощ и ще Ви се даде. Е, има изключения, разбира се. При мен помощта дойде пост-фактум, но днес е Ваш ред. Оставете се на мира. Осъзнайте се, докато време. Ако искате помогнете, направете го. В случай, че сте в задънена улица, обърнете се обратно. Апелирайте за подкрепа.

В наши дни, особено при жените, сме свидетели на един особен вид отричане, който ни кара да сме страхливци. Но, когато съмненията се настанят в нас е редно да реагираме. Нещастието ни носи много, повече от всичко, което щастието не може да ни дари. Истината е, че щастието ни ограбва. Без съмнение то взима всичко, което някога сме имали, онова, което някога сме били. Щастието може да бъде разрушаващо както за нас, така и за другите. Когато сме радостни се отричаме от истината. Забравяме за желанието да се борим за един по-добър свят, защото сме удобно настанени в зоната на комфорт. Там е уютно, приятно, спокойно… Докато неволята ни поддържа живи, дейни, единни. Нещастието пази егото, а щастието поддържа благородството. Това е разковничето на общественото страдание днес. Това е коренът на проблемната човешка природа. Ето защо хората намират за трудно да бъдат щастливи. Затова души си отиват от този свят… в мълчание. В нещастието сте, има ви. В щастието се разтваряте, вече ви няма. В нещастието изкристализирате; в щастието се разпръсвате. Ако това е разбрано, тогава останалото ще ви се стори много ясно. Нещастието ви прави специален. Щастието е универсално явление, в него няма нищо специално.

Чувствайки се нещастен, човек се чувства специален, изключителен. Мислите си, че живеете,  но се лъжете… оставяте се да умирате бавно, а междувременно манипулирате близките си по коварен начин! Защо? За какво! Кому е нужно… Да, тегобата дава възможност да привличате вниманието към себе си. Когато сте нещастни за вас не само се грижат, но и Ви съчувстват… “обичат Ви”. Илюзия. Казвате си: “Кой би искал да причинява болка на унил човек?”, “Кой би бил жесток към нещастна душа?” Кой би могъл да бъде враждебен с ликуващо човешко същество?

Към нещастния човек хората проявяват емпатия, но това е до едно време. Нещастието е забележително капиталовложение. Ако Вие сте нещастни, всички са склонни да Ви прощават лесно. Ако сте тъжни, никой не може да Ви пренебрегне. Ако страдате, семейството и близките Ви са около Вас, търсейки начин да Ви съживят. Това е сила, чието влияние е разрушаващо – то не само Ви убива, но разрушава и връзките ви. 

Смятате, че когато сте болни, депресирани, в нещастие, приятели идват да ви навестят, утешат, да ви подкрепят, а когато сте щастливи, същите тези приятели завиждат. Точно обратното е.  И, разбира се, светът се състои изключително от нещастни хора и никой от тях не е толкова смел, за да позволи на света да върви срещу него; това е толкова опасно, толкова рисковано. По-добре да се придържа към нещастието, това ще го направи част от тълпата. В щастието вие сте индивидуалност; в нещастието сте част от тълпата – социалното стадо.  Щастието е просто, истинско, чисто… здравословно. Чрез него се пренасяме в друг свят. Излизаме от установения кръг, създаден от човешки ум, вече не сме герои от миналото, не принадлежим на миналото, а на настоящето… пардон – БЪДЕЩЕТО. Когато сте наистина щастливи, изпълнени с блаженство, времето изчезва, пространството изчезва.

Замислете се – какво предпочитате – да сте сред усмихнати и ведри лица или заобиколени от унили и тъжни хора? С кои бихте искали да общувате повече! Лъчезарните, нали? Тогава, защо причинявате болка на тези, които обичате и искате да задържите до себе си.

Да, за съжаление, има лъжливи състояния, които замъгляват вижданията ни. Заслепени от желанието си за “нещо”, разсеяни от собствените си инат, самолюбие, славолюбие и др., изпадаме в неудобни фази от живота, когато стигаме дъното без дори да се усетим. Вместо да разгърнем криле и да полетим, спускаме се стремглаво надолу, надявайки се да стигнем върха! Успяваме, но осъзнавате ли, че той е наобратно! Той е дъното, а до него се стига, когато се оставим по силното течение на умората, стреса и глада. До такава степен сме огладнели, някои за любов, други (като мен) за успех, трети за друго, че търсим отчаяно съставките на щастието. Пристрастяващи компоненти, след които искаме още и още. Неутолим глад, който вместо да ни засити, ни изяжда отвътре.

Психическото изтощение, както и други своеобразни външни фактори могат да доведат до хранително разтройство, както и до други физиологични и умствени смущение. Аз от първо лице говоря за хранителното разтройство – Анорексията, с която така страстно се целувах, но не правих секс с нея. Разделих ме се преди връзката ни да стане сериозна… фатална. Флиртувах със смъртта, за да си напомням, че ми се живее. Разминах се със сериозно хранително разтройство. Колкото и лесно да смятаме, че е лесно, съвсем не е така. Тези от нас, които страдат от подобно заболяване отчаяно се опитват да контролират тялото си, теглото му и ума.

Първоначалните симптоми са:

• Рязко понижение на телесното тегло;
• Запек;
• Ранна остеопороза;
• Дехидратация;
• Ниско кръвно;
• Бавен пулс;
• Непоносимост към ниски температури;
• Суха кожа;
• Оредяла коса;
• Безсъние;
• Свръх чувствителност;
• Хронична умора.