Господ е създал Света за седем дни. Аз успях да разруша моя за седем месеца, а в рамките на също толкова секунди се измъкнах от ада, в който бях навлязла. Изпепеляваща реалност, която ми показа, колко ниско може да падне човек, достигайки върха.

Целта е по-висша от нас самите. Тя ни променя – от човека, който сме, се превръщаме в този, който очакваме да бъдем… но, повярвайте ми, историята, която следва да научите е пример за неподражание, разкриващ красивите и грозните страни, които сами по себе си са също толкова привлекателни, на психическо изтощение и не само. Ще Ви предизвикам с истини, които твърде много време пренебрегваме. Следва да научите повече за флирта със Смъртта и любовта към Живота! Предстои Ви да станете част от нечувано преживяване. Отправям покана към Вас за пътуване в едно минало-бъдеще, което ще ни доближи до това, за което всички мечтаем – Щастие!

“Имало едно време…”, така започват приказките. Тази, която следва е истинска, емоционална, тежка, но същевременно лека. Тя може и да не е по ваш вкус, ала едно е сигурно, опитате ли я ще погледнете света по различен начин. Почувствате ли я ще усетите духа на заобикалящата реалност. Преживеете ли я ще осъзнаете, колкото ценен е животът. Ако очаквате щастлив край, но не го виждате, вероятно е дошлно време да потърсите ново начало. Навлизаме в нова ера, където кръговратът на живота е поредица от действия и слова, събития и факти, срещи и раздели без край – в името на един по-добър живот. 

С времето разбрах, че всеки един от нас мечтае да бъде някой, изграждайки си име в обществото, което ще му се възхищава и дава за пример. В желанието си да бъда идеалната “работеща и преуспяла жена” се изтощих. Стигнах дъното, потапяйки се в дълбоките води на своята себереализация. Период, когато бях готова на всичко в името на личния си успех, който така копнеех да увенчая с тържествен венец. Е, постигнах своето! С тази разлика, че прага, с който се разминах водеше три метра под земята.

Днес давам думата на онзи глас, който заслужава да бъде чут, тъй като той е и вашият. Това вътрешно ехо, което ни държи будни, което ни припомня “кои сме”, ни съпътства по пътя на себереализацията – вълнуващи преживяване, което понякога наподобява приключенията на героите от приказките на Мигел Дел Сервантес, но си заслужават да бъдат преживяни. Разкривам себе си, излагайки на показ рецептата за живот – такъв, какъвто го искаме. Истински.

Защо няма нищо по ценно от живота.

Сигурно сте чували за бърн аут, психическо изтощение, прегаряне… Със сигурно знаете както е депресия! Нали? И хранително разтройство! Разбира се, че да. Говорим за тях. Развиваме теории, повтаряйки прочетеното в интернет, но имаме ли ясна представа за здравословното състояние на съвременното общество, което е гладно. То страда. То умира. Ако не се обединим и не направим необходимото – ще се погубим дружно.

Да, мислите, че знаете, но истината е, че си нямата бегла представа.