Как да възобновим връзката си с кухнята след хранително разтройство. 

Хранителните разтройства са по-сложни отколкото си мислим. За тези от нас, които преживяват и/или превъзмогват подобно състояние, е необходимо време, за да съберат смелост и отново се върнат в кухнята… отново да хванат уверено приборите на масата и заживеят щастливо с храната. За преодоляването на страха към консумирането на хранителни продукти, човек трябва да възобнови доверието към храната, за да започне отново да се храни и готви редовно… да изпитва сигурност и удоволствие от кулинарията.

Това никак не е лесно, дори за тези, които обичат храната. Веган, със или без глутел, аюрведа, разделно, кетогенично и не само… множество видове диети, сред които трудно можем да направим своя избор, след като връзката с храната е била прекъсната. Коя кухня е за нас? Кои продукти можем и/иле не да консумираме. Въпроси, съдържащи условни въпросителни за хората с хранително разтройство. Това може да доведе до допълнителен стрес, затова е от особено значение изграждането на специфичен режим от специалист-диетолог.

От личен опит смея да Ви посъветвам, преди всичко, да си направите пълни изследвания (кръвна картина, скенер, тест против алергии и др.), за да сте наясно със здравословното Ви състояние. Единствено по този начин ще можете акуратно да създадете новия си хранителен режим. Този, който ще Ви бъде по мярка и ще Ви отива.

За щастие, аз съм една от малкото, чийто резултати бяха безупречни. Само калцият ми бе близо до ниската граница, но с няколко коктейлни банки оправихме стойностите с лекарите от метаболитното отделение. В рамките на 4 дни имахме редовни срещи, когато с усмивка се виждахме в името на доброто здраве. Целият екип бе прекрасен. Всички се отнасяха добре с мен. Дори и сестрата с по-труден характер се смекчи на втория ден, след което си говорихме за рецепти, грим и други женски истории. Здрава бях… всичко бе в главата ми.

Истината е, че бях загубила вяра в силата на храната. Друго ме хранеше – желанието за успех, адреналинът, действието… интелектът.

Трудно е. Много е трудно. Малцина могат да си представят предизвикателството, пред което се изправят тези от нас, опарили се от хранително разтройство. Далеч съм от мисълта да проповядвам универсален начин за преодоляване на страха от хранене. Аз успях връщайки времето назад. Да, подозирам, че ще някои си мислят, че миналото е зад нас и нямам какво ново да ни научи. Грешка.

Освен, че си водех дневник – навик присъщ от мен още от дете, аз се потопих в детските си спомени, възвръщайки кулинарните ми изживявания оттогава. Миризмите, вкусовете, атмосферата… всичко! Всички! Наложих си да си спомня онези храни, които така сладко съм хапвала като малко момиченце, опитвайки се да възродя удоволствието от вкусовете, ароматите и не само.

Първо се сетих за препечените филийки, които дядо ми ми правеше посред нощ, със сирене, след това сладките на баба, поръсени със захар, баницата на кръсницата ми от фино тесто, топящо се в устата… и шоколада, който така обичах да похапвам. Една по една, мислите, изплуващи в съзнанието ми вдъхнаха желание да помисля за “сигурни” алтернативи, които да използвам в кухнята. Заложих и все още го правя, на чисти продукти. Отказвам да използвам термина “Bio”, тъй като за мен не означава нищо.

Привърженик на кръжока “направи си сам”, аз се потопих в кулинарното изкуство. Междувременно изготвих списък с всички продукти, които обичам да ям, но просто съм забравила…

Изведнъж тегобата се превърна в игра. Всеки ден бе ново вкусово изживяване. Хапка след хапка, апетитът се възвръща. Лъжичка след лъжичка успяваме да се заредим с енергия. Хранене след хранене нагласата ни се видоизменя по неподправен начин.

Вълшебно е. Признавам, че в началото се храних сама, така че да преодолея притеснението от самото действие, но скоро, след това, осъзнах, че към чинията е редно да прибавя емоция – а какво по-хубаво от това да споделям маса с любими хора.

Това бе втория етап, вследствие на форсмажорните промени в живота ми, аз имах за задача да създам и нови приятелства. Също както в кухнята, опит-грешка, опи-грешка, и се успяваме.

Мина година откакто започна възстановителният период! Едва днес смея да твърдя, че съм себе си… версия 2.0. По-добра от всякога.