…и това ще мине, няма да е все така. Също както времето, емоциите минават, ала по нищо не си приличат. Често ги поставяме под общ знаменател, но всяка една от тях крие сила, която може да ни спаси или погуби. Радост, тъга, вина, гордост, срам… всички те присъстват в съвремения речник, но се питрам… каква е причината да няма наръчник, специалално издание, разкриващо тайните характери на чувствата.

Е, никога не е късно да се започне от някъде…

…Огурчение – то показава, че задържаме неприязън към определени хора и към самите нас.

Ядът от своя страна подсказва, че живеем в миналото, обвзети от съжаление, пропускайки възможността да се наслаждаваме на настоящето.

Дискомфортът е знак, че нещо е редно да се промени, тук и сега, за да може да продължим напред. Често той ни предопреждава, че моментът на промяната настъва.

Ярост… ах, тази ярост. Породена от индивидуалните страсти, тя ни кара да преразгледаме   разбиранията ни за живота и всичко свързано с него, така че да прекрачим собствените си границите и разширим хоризонта на своята себереализация.

Разочарованието означава, че сме психически изморени от дадена ситуация, обвързваща важни за нас неща.

Вината е чувство, проявяващо се, когато живеем спрямо чуждите очаквания и разбирания.

Срамът е пряко свързан с вината. Те ни насочват към мисълта за прекомерно съобразяване с другите, на които позволяваме да диктуват живота ни.

Страхът от бъдещето поражда притеснителност. Колкото повече живеем в миналото, осланяйки се на стари лаври, толкова по-силно ще е то. Освобождавайки се от спомените, хубави или не, си даваме шанс да сме осъзнато живи, тук и сега, да се наслаждаваме на настоящето, изграждайки светлото си бъдеще.

Тъгата е присъща за свръх чувствителните души, които съчувстват искренно на всички около тях без да се замислят, колко скъпо им струва да преживяват, едновременно своите и чуждите състояния.