Не е ли прекрасно да бъдеш себе си и да осъзнаваш, ден след ден, своята истинска същност. 

дълго време тя живееше в света на другите, докато не е осмели да прекрачи прага на своя собствен. Какво откри ли? Себе си! Висшият Аз, който с времето я научи да бъде истинска, достатъчна, цяла и не на последно място уверена в личните си ценности и вярвания. 

Водена от силното си чувство за справедливост, тя по неподправен начин променяше заобикалящата я реалност, заменяйки мрака с ярките нюанси на надеждата за един по-щастлив живот. 

Коя е тя ли? Тя е той, тя, ние, всички! Наричат я РайАда, ала тя има множество други имена и лица, които с времето опознава и разкрива своеобразно. 

Тя искаше целия свят или нищо. Тя беше готова да жертва и себе си само и само, за да успее. Дълги години смяташе професията за голямата й любов. Никой мъж не бе обичала така, колкото своята кариера. Именно с нея бе най-дългата й любовна връзка. Колкото повече влагаше в нея, толкова… по-малко тя й се отблагодаряваше. Да, в тази траги-комедия, която наричаме живот, някои детайли ни избягват, тъй като целеустремено се взираме в елементите, че забравяме да съзрем т.н. “голяма картина” и да се осъзнаем. 

В сърцето й гореше огън, чийто пламъци се разпалваха от вятърът в душата й, копнееща за свобода. До така степен, устремът й бе силен, че изпепели себе си и се прероди като феникс от собствената си пепел. 

И докато повечето хора се стараят да намерят правилния човек, Райяда избра да бъде правилния такъв и да продължи напред към известното за неща щастие. Тогава тя започна да живее, след като осъзна, че животът може да бъде прекрасен и без да е съвършен.