Насаме със самотата
Насаме със самотата
Когато затоврите очи и усетите душата,
неща, там, дълбоко в сърцето блести,
малка светлинка, наречена Надежда,
за красиви дни.
Назад, очите не поглеждат,
уроци, много, и не подред,
ала вярата и любовта отвеждат,
там, където съзнанието ще се развива занапред.
И, ако, срещнем самотата,
по път, обсипан с неволи,
се спираме за миг, за да се усмихнем и поемем дъх.
Защото краят е далечен и щом сме стигнали дотук,
осъзнаваме, че някой там, Голям, вярва силно,
в опит и възможностите наши.