Любов. Милосърден, непретенциозен, близък до хората, интимен с мен. Той познаваше тялото ми по-добре от мен самата. Колко ли гнезда като моето е посещавал и посещава все още, преди да се превърне в умел любовник? Колко ли плът е погалил с криле си, преди да знае как да кацне върху мен и обладае тялото и душата?

Любопитството бе по-силно от мен. Веднага потърсих името му в интернет. Нищо и всичко. Никой и всички. Как е възможно? Истина ли е? В този случай, ако в мрежата има всичко, ако тя разкрива тайните за всички, какво трябва – ние жените, да знаят за половинките им?

Ако за другите хора връзките се свеждат до съжителстване, деца, роднини и приятели, за мен интимните отношения са отвъд материалното, реалното, онова, което всеки може да пипне, докосне, усети – плът, материя, текстура.

Отговорът е в самите нас. Осъзнах, че поемам сладка отрова, очаквайки той да умре, за да се освободя от енергийната връзка. Ок съм с това, разбирам го, приемам го, такъв какъвто е, ала Аз имам нужда от повече. Липсваше ми нещо. Не подозирах, че да обичаш себе си е недостатъчно на този свят.

Това не бе любов, не бе обич, а перфектна илюзия с аромат на сладка романтикa. Любовен хаос. Аз, моя милост и той… или тя! Няма значение, в наши дни полът е второстепенен. Ако някои се искат хетеро’, би’, три’… сексуални, Аз се усещам себе-сексуална. Обичам себе си повече от всичко и от всички и докато някои чакат Принцът да пристигне на бял кон, Аз язда живота, като утвърден жокей, държащ здраво юздите на страстта.

Трудно ми е да повярвам, че независимо от всичко постигнато от мен, през последните десет години, всички успехи, постижения, връзки, радост и тъга, Аз отново съм на стартова позиция! Тъжен ден е днес, изпълнен с задоволство, тъй като Аз, докато пиша своята история, чрез статии за големи заглавия, загубих него… Докато осъщастеявам мечтите си, изгубих себе си.

Трудно ми е да проумея, че след кратък, ала интензивен престой в Пловдив, той събра сили и дойде при мен да ме утеши. Въпреки умората, часовете, прекарани на пътя, той прелетя София, за да сподели тъгата ми, да избърше сълзите ми от радост и види тъжната ми усмивка. Да, той ме обича и аз него. Докога? Същата тази нощ се събудих рязко, сякаш ток бе преминал през тялото. Подскочих. На следващата вечер, отново. В един и същи час.

3:33 ч. през нощта… или сутринта е редно да кажа?! Уморена от недоспиване и премисляне, отново и отново, на засягащата ме ситуация, се питах:

– Какво правя? Каква е причината да продължавам да се оплитам в мрежите на този пашкул, предназначен за чужда смърт? Отново ли ще си тръгна, както винаги съм го правила с другите Х-мъже – неизвестни частици от живота ми?

Оказа необходимо зло, така че да разбера, че любовният репертоар има сигурно ядро, основано на прецизността това да си преди всичко сам, преди да споделяш живота си с друг. Дали ние не ценим стабилността в отношенията, тежестта на думите, защото тези ценности ни дават чувство за сигурност в такъв неустойчив и неопределен свят? Остава да си пожелаем: не настъпвайте „пеперудите“, приятели! Нека съдбата ни пази от необмислени думи и действия, а съответно и от техните генерални последици.

Тя вече не вярва в ограниченията или липсата. Не иска повече да бъде втората най-добра, да бъде бъде жертва на разбитите или нуждаещите се. Тя знае, че притежава силата да прояви това, което иска. Тя призова партньор, който не само да я обича, храни, а и да я изпълва. Тя изгради живот, който и позволява да бъде такава, каквото е.

Нощният полет над любовното ми гнездо продължава… и Вие, като мен, му се наслаждавайте, докато е време, защото може и да няма утре.