Да се поболеем от работа е възможно. Повярвайте ми! Границата е изключително тънка между здравословната и убийствената амбиция за успех. Физическата близост и приликата са само две от много страни, по които те си приличат. И двете определено могат да увеличат шанса за просперитет, но сами по себе си, не могат да постигнем желаното, докато други фактори не се поднесат в живота ни. Кои са знаците, разкриващи психическото натоварване? Кои са симптомите на хранителното разтройство! Как да доловим признаците за емоционално самоубийство? А предвестията на внезапна смърт?

Множество въпроси, касаещи повече мъже и жени по света, отколкото си мислите. Стрес, натоварване, напрежение, самота… Изправяме се пред тежко зло, застрашаващо съвременното общество. 

Мъка, която ни изяжда отвътре. Това е точното определение на т.нар. синдром burn out (прегаряне на английски език). Професионално изтощение, което засява десетки хиляди души по света и у нас. Животът е устроен така, че днес професионалните постижения са на първо място, измествайки личните и духовните назад в личностната класация на един човек, бил той мъж, жена или дете. Да, днес, ако нямаш пари си просяк. Ако не си на високопоставено място си безделник. Ако, ако, ако… и не само.

В битката за равенство между половете, жената днес претърпява промени, които преустановяват основните ценности и виждания за нея и средата й. С времето тя се изправя пред предизвикателствата, поднесени й от живота на сребърен поднос, като питателно блюдо, а тя – е сама със себе си. Тя се опитва да се освободи от сковаващите я чувства, мисли и разбирани за истинската й същност.

В този толкова мъжки свят, където работата и времето се съревновават, сме готови да погубим здравето си  името на… успеха? Семейството! Приятелите… представата за живот. Успоредно с това губим и самоличността си, радостта от живота, желанието да бъдем “тук и сега”. Дълъг и същевременно неусетен процес на самоунищожение, който ненадейно отключва вратата на смъртта. Тихо, сякаш на пръсти, проникваме в дълбините й без да си даваме сметка, че се отправяме три метра под земята. Късо разстояние, което можем да изминаваме с години преди да се осъзнаем. Някои успяват, други не. Фатален е краят. Необходимо ли е да стигаме дотам? Редно ли е да позволяваме близки и приятели да си отиват!

Времето си минава, а дните с нищо не си приличат, докато тялото не каже:

      – Стоп!

Но преди това, признаците на прегаряне са блюдо, което се консумира топло.

Аз съм една от тях.

Независимо дали известното професионално прегаряне не е, все още, признато от световната медицина, то е факт. Също толкова коварен, колкото нервна и/или паническа криза, burn out-ът се проявява без предизвестие. Той нахълтва в живота ни, като непоканен гост, който е готов на всичко, за да изпита душата ни, доколко може да издържи. Знаците са изключително тънки. Изискват се наблюдателност и осъзнатост, за да доловим първите признаци на конкретното състояние. Тъгата в погледа, прикрита зад широка усмивка… ограничената мобилност, засенчена от постоянна умствена активност… емоционалност, лишена от каквито и да било чувства. На пръв поглед всеки би си помислил, че това е просто част от “лош ден” – да, всеки от нас е имал такива. Все пак тяхната честота е отличителна черта, водеща до прегаряне, изпепеляване, погубване.

Някои от вас сигурно се досещат, че стресът е в основа на всичко, но не само. Амбицията, желанието за успех, еготизмът, представите за миналото, настоящето и мечтаното бъдеще са разпалващите елементи, ускоряващи процеса. 

Говорим за работохолизма сякаш е мръсна дума. Може и да е така, предвид сритите й страни. Нож с де остриета, който, ако не знам как да използваме може да ни нанесе фаталния прорез – този между тялото и душата. Две основни части от човешката същност. Едното без другото не може.

Винаги съм казвала, че професията ми е любовта на живота ми, защото, колкото повече влагам в нашата връзка, толкова повече тя ми се отблагодаря. Уви, с времето, отношенията ни се влошиха. Да, всичко хубаво си има край. Поне така мислих. Истината е, че няма край. Има само промяна. Продължение. Животът е сцена и всеки един от нас играе главна роля. Пиесата, в която участваме също има своите антракти, когато имаме възможността да си поемем въздух, да възобновим своите сили и да продължим постановката подобаващо, наслаждавайки се на настоящето без да мислим за неизвестното.

Тези от нас, които обичат безусловно своята професия, знаят, колкото важна е работа за тях. Скъпи мои, от опит Ви признавам, не избираме кой и какво да обичаме, но не всичко е на всяка цена… не и тази на собствения ни живот, който е тъй крехък. Нали искате щастие. Сигурна съм, че и Вие копнеете да покорите собствените си върхове. Затова не е нужно да рискувате живота си в “името на”. Темпото не е показател за успех!

И Аз, също както вас, се лишавах от почивка. Дълго време оползотворявах всеки един моменти, минута, секунда с дейност, пряко свързана с професионалното ми издигане. Сънят се превърна в загуба на време, храната във враг, а страхът от провал в мои любовник. Състезавах се със стрелките на часовника, които се въртяха ускорено в кръг, в който се изгубих. А желанието за контрол ставаше се по-тлъсто, тежко за носене, камо ли поемане. Цигарите, алкохолът и не само са субстанциите, към които мнозина от нас, навлезли в омагьосаната прегаряща въртележка, посягат. Аз с пушешти пръчици, приятели с опианяващи течности… познати с прахчета, по-силни от енергийна напитка. Всеки със своето.

Това не е живот! Това не е дори съществуване. Това е кошмар. Съвременно социално самоубийство, за което никой не иска да си признае, никой не иска да приема, никой не желае да спре! Но в един или друг моменти, тялото си казва думата!

      – Стига!

Кожата ми увяхваше, тялото ми отслабваше, мускулите ми се стопяваха, а силите ме напускаха. Говорейки за кожа, позволете ми да споделя наученото. При появата на пъпки по лицето на възраст, непредполагаща подобни видоизменения (реакции) по епидермиса, повечето от нас си мислят, че е просто акне. Не е. Те са много повече. Те са знаци, че организмът се бори срещу менюто, което му поднасяме – студено предястие от стрес, за основно топъл глад, а за десерт фламбе от негативни емоции, посипани с черни мисли.

Картата на акнето съдържа следните предложения:

Образования по горната част на челото – Хранопроводът и пикочният мехур са засегнати. Необходими са много течности, вода и свежи зеленчуци за тяхното прочистване.

Пъпки между веждите – черният дроб е засегнат.

Гнойни образования по скулите – Дихателните пътища за натоварени. Пушачите да му мислят.

По носа – Панкреасът е в лошо състояние.

Тези по врата и бюста се появяват от стресови състояния.

Брадичката е свързана с дебелото черво и стомахът – В подобни случай е препоръчително да наблягате на полезни мазнини и фибри.

Встрани на брадичката, пъпките, сочат хормонален дисбаланс.

Раните и пъпките в ниската част на бузите показват за окаяното състояние на венците и зъбите.

А тези по ушите са знак за лошото положение на бъбреците.

За малко да забравя, появата на акне в долната зона на челото алармират за състоянието на сърцето.

Аз умирах бавно. Несъзнателно. А всичката тази “красота” бе овкусена от неотминаваща депресия, подправена с постоянна тъга. Истината е, че мислите ни са тези, които подпомагат усвояването на отровата, която поемаме ежедневно, очаквайки друг да си отиде, за да има място за нас. Напрежението, натискът, изискванията, всички тези и много още външни фактори влошават състоянието на страдаща душа. А тя не е една. Десетки, хиляди, милиони… а тук, в България, няма дори клиника, която да се погрижи за тях! Затова сме тук и сега.

Хроничните симптоми са началото на промяна, която може да бъде предотвратена, защото в противен случай последиците са горчиви. Когато видите, следващия път, млад човек, който едвам се качва по стълбите в подлеза и/или метрото – замислете се. Попитайте го:

      – Как си!

Хората се страхуват от другите. Това е една от основните причини мнозина от нас, прегорелите да си мълчим! Докога! Когато настъпи краят, няма връщане назад. Няма шанс да продължим напред. Няма да имаме удоволствие да вкусим черешката на тортата, която дълги години сме приготвяли, защото тя ще се е превърнала в отровен плод, който ще ни потопи във вечен сън, също както Снежанка… но, повярвайте ми, ничия целувка или проява на безусловна любов няма да може да ни изкара от земята.

След като изгубим себе си, освен силите и приятели, близки и познати напускат живота ни, за да ни оставят във вечен покой. Ще бъда откровена, стигнете ли до ръба – помолете за помощ. Да, знам, колко е трудно, ала е възможно. Не от кой и да е, а от психотерапевт, който ще Ви изслуша, разбере, подкрепи в желанието Ви за живот. Флиртът със смъртта има своя предел и той е любовта. Тази към самите нас. Ако ние не си помогнем, кой?!