Имало едно време… Всичко започва така. Приказката, която следва да ви разкажа е как човек има силата да се самоунищожи без дори да се усети! История без край, разкриваща силата на човешките тяло и дух. Мислим, че знаем, но повярвайте ми, няма и бегла представа.

Ако чувствате, че сте психически изтощени, имате право. Интуицията никога не лъже. А мислите ли, че страдате от хранително разтройство? Установяването на първичната сила, водеща до обезсърчение не е достатъчно. След конкретната констатация е редно, задължително, да намерите начин да се отърсите от пречките, лишаващи Ви от радостта от живота.

      1. Стоп кадър

От време на време, всеки един от нас се чувства изморен. Нормално е. Човешко е. Когато умората стане неизменна част от ежедневието, тога е добре да се спрем, замислим и обърнем внимание на себе си. Колко дълго време трябва да се измъчвате преди да се погрижите за своето здраве? Месец! Два? Година… На мен ми отне малко повече от шест месеца. Двадесет и четири дълги седмици, близо 170 безкрайни дни, около 4050 мъчителни минути, над 240 000 секунди от живота ми, мигове, по време на които се оставих на произвола на съдбата в името на успеха. Съзнанието ми бе замъглено, заслепено от желанието ми да постигна своето… да стигна професионалния връх, който си бях поставила за цел. Междувременно, мозъкът ми пращаше сигнали, като електро шокове, които да ме накарат да се осъзная, но не им обръщах внимание. Продължавах в същия дух, докато не се спрях! Стоп знакът изскочи сякаш от нищото… А сега накъде? В подобни моменти единственият избор, който можем да направим е да натиснем спирачките, така че съзнанието ни и тялото да проработят наново. Да, по време на психически блокаж сме неспособни да се концентрираме, погледът ни играе все страни, мисълта ни е объркана, изреченията несвързани… а движенията? Сведени до минимум, защото всяко едно от тях ни коства твърде много енергия, която влагаме в всичко друго, освен почивка. А здравите тяло и ум зависят също и от периода на възстановяване от каквото и да било натоварване – физическо или психическо.

      2. Код емоционален

Чувстване, но не усещате. Изпитвате, ала не възприемате. Противоречиво, нали? Истината е, че по време на бърн аут всевъзможни емоции обладават тялото и ума ни. Тогава сме по сантиментални от всякога. Невъзможно е да контролираме емоциите си, още по-малко да ги изразим, тъй като не знам от коя да започнем. Те връхлитат по такъв начин, така бързо и неосезаемо, че докато установим една, друга ни удря право в сърцето. Феномен, изтощаващ не само психиката, но и тялото. Някои използват термина депресия, Аз твърдя, че е осъзнаване. Няма нищо страшно да изживяваме емоциите си. За тази цел е необходимо спокойствие, така че да се огледаме във всяка една от тях, вместо да бягаме, мислейки си, че ще надвием себе си. Добри или лоши, всяка една емоция носи послание, урок, позволяващ ни да опознаем себе си и заобикалящия ни свят.

      3. Тялото знае защо

Имайки предвид, че съзнанието контролира тялото, последиците от мощното психическо изтощение са много повече от умствени. Когато сме в епицентъра на бърн аут сътресението е естествено да страдате от хронични мигрени, стомашни болки, липса на апетит, безсъние и недостиг на енергия. Като прибавим към тях свръхемоционалността, отчаянието и параноята, няма как тялото да се справи (само) срещу всички тях, освен ако не се осъзнаем и не му помогнем. Необходими са воля и сила, търпение и постоянност, за да се възстановим и заживеем щастливо.

      4. Почивка, каква почивка?

Възможно ли е да си отдъхнем, когато държим всичко под контрол? Живеейки на висока скорост е трудно да натиснем спирачките, за да се заредим със сили. А това е единственият начин за предотвратяването на психическото изтощение. Всеки път, когато имате възможността да си поемете дълбоко въздух, възползвайте се. Мислейки, че това е загуба на време, си правим мечешка услуга. Почивката е изключително важна! Винаги ще помня въпросът на моя позната, която един ден ме попита “как си почивам?” – Е, отговорът, който й дадох означаваше всичко, но не и покой! Писане, рисуване, подреждане… изредих какви ли не “развлекателни” дейности, изискващи също толкова енергия, колкото й професионалните ми ангажименти. Дефакто, Аз никога не се спирах! Газ на мак’, винаги, докато не оцених миговете, когато се настанявах на канапето и гледах животът навън, през прозореца. Тогава забелязвах птичките, подскачащи от клон на клон и кълвачът, навестяващ ме сутрин, кацайки на дървото във вътрешния двор, към който е ориентиран прозореца в кухнята. Тези малки неща разсейват по неподправен начин съзнанието.

      5. Колкото повече, толкова повече

Когато сте психически уморени, вероятно се претоварвате, поемайки повече, отколкото може да носите. Мислим се за безсмъртни. Да, тези от нас, които страдат от умствена умора имат склонност да поемат твърде много наведнъж. Дори сетивната стимулация подхранва умората. Атмосферата, звуците и миризмите могат да натоварят съзнанието, борещо се с всевъзможни външни фактори в ежедневието. Връзки, които е редно да прекъсваме, така че да отпуснем парата и придадем нов вкус на живота.

      6. Памет за едно минало бъдеще

Когато умът е преуморен, губим повече, отколкото си мислим. Паметта ни е пренатоварена, следователно мозъкът спира да функционира правилно. Неспособен да асимилира целия поток от данни, (не)съзнателно отсяваме информациите. Изведнъж елементи, които лесно сме помнили преди, забравяме. Аз, която никога, рядко, съм посягала към тефтера, за да записвам задълженията си, не можех без него. Записвах и най-малката отговорност.

Бъдете откровени със себе си, нито храната, нито алкохолът, камо ли химичните субстанции са виновни за личностното погубване. Да, използваме ги като претекст. Твърдим, че те са ни врагове. Презира ме ги. Отричаме се от тях! Истината е, че ние сме собствените си противници. Спрете да търсите. Погледнете се в огледалото. Ето го врагът. Враг №1 си ти, сам за себе си. Сега сведете поглед, огледайте се отново и приемете себе си. Настъпи време за промяна. Съдбовната присъда зависи, единствено и само, от нас. Каква ще бъде вашата? Аз избрах себе си. Заложих на живота. Спечелих!

Знам, че и Вие искате да бъдете победители в собствената си война. Борете се за, а не срещу себе си. Животът заслужава да бъде изживян.