Млада и успешна, въпреки това по-зряла от своите връстници. Социална и същевременно самотна, аз бях от онези кадри, които от рано преживя катарзисен период, пременил ме завинаги.

Днес ще споделя какъв е “косвено-красивия провал” на една личност.

Седейки в градината на столично кафене, наблюдавах падащите есенни листа, наслаждавайки се на хладните слънчеви лъчи, топлещи душата ми.

Година мина, откакто напуснах корпоративния свят, замразявайки временно своята медийна кариера. Загърбвайки натовареното ежедневие, посвещавайки се на спокойствието и първата ми голяма любов – писателството, аз преоткрих себе си. В рамките на изминалите 12 месеца научих какво е да се водиш от интуицията си, как да се грижа за тялото си и да развивам творчеството си провокирайки себе си с всеки следващ ден. Да, имаше трудни моменти, имаше и добри… онези, които оценяваш като безценни, след като животът нанесе многобройни прободни рани. Въпреки тях, вървях изправена, продължавах, защото искам да вярвам. Вярвам. Колкото и да съм изморена от т.н. “изживявания, които не ме убиват, а ме правят силна”, умножавах усилията си, така че утрешният ден да е по-добър.

Признавам, че до преди година имах сериозно “професионално-разтройство” – наричам го “кариерна булимия”. Отпивайки от ароматния чай, внасяш хармония в ретроспекцията на времето, която правих насаме със себе си, осъзнавам, какъв номер ми изигра учудващо добрата комбинация от нетърпение и амбиция. Увереност, която ме тласкаше все по-нагоре по стълбицата на успеха, докато достигна върха и полетя надолу с широко затворени криле. Тогава достигнах и дъното, разбирайки, че съм се изпепелила от само себе си… от мен зависеше дали ще се преродя от собствения си прах, като феникс, издигащ се нагоре към нови върхове.

Припомняйки си професионалния си крах, се сещам за хората, около мен, които продължават да твърдят, че успехът е все така изписан на челото, сякаш нищо не е било… Както казват: “Можеш да бъдеш това, което искаш, когато и както искаш. Ти просто си променила посоката!”

Истината е, че само аз знам през какво съм минала. Бях едва на 17 годишна възраст, когато разглеждах модните списания на майка си и си мечтаех да стана влиятелна личност в медийната сфера преди да навърша 30. Е, неусетно успях. Енергична, амбицирана, уверена в себе си, преминавах всяко едно ниво в стремежа си да достигна Големите. Онези идоли, на които искаме да подръжаме. Дълго време претендирах, че професията ми е достатъчна. Дори краят на дългогодишната ми връзка с мъжа, с който бях сгодена, го преживях неусетно. И ето ме, днес, 31 годишна, необвързана, заобиколена от десетки души и същевременно така сама със себе си.. а и със своите мисли. Спомени от едно минало-бъдеще, изграждащи нейна истинска същност. Ако преди съм мислила, че знам всичко, че всичко ми е ясно, познато, сигурно… Днес изхождам благородно от позицията, че нищо не е даденост. Винаги има какво да се научи – дали за мен, другите, третите и онези, които не виждаме, заслепени от собственото си съществуване.

А аз искам да живея. Да, просто ей така. Онази, която оставих да държи руля на живота ми се справи отлично до преди една година. Ала примерът, който ми даде и урокът, научен от нея ми вдъхнаха смелост да поема командите без никакви задръжки.

Какво се промени ли? Всичко! Днес съм по-отворена от всякога, споделям, обсъждам, няма взето от мен решение без да съм се допитала до доверен човек. Ако преди прикривах мъката и проблемите, сега се доверям на близките си за разрешаването им. Харесва ми изказването на Нелсън Мадела, гласящо: “Никога не губя. Или побеждавам, или се уча!”

Аз се промених. Естествено, че има други, които отказват. Отричат се от самите себе си, ала аз знам, че когато дадена ситуация води до необратим край и е безнадеждна, тогава ние сме тези, които е редно да се преродим. Това в никакъв случай не означава, че съм изгубила напълно своята индивидуалност. Когато работя, когато пиша, по време на творчески процес предпочитам да се уединявам, но след това откривам себе си по неподправен начин. Всеки ден се уча. Често си записвам научените уроци. Истина е, че бърн аутът ме промени – развих своите човечност и чувства, усвоих изкуството да споделям, разбрах, какво е то ЖИВОТ.

След броени дни настъпва новата година и признавам, че с огромно желание очаквам нейните пораръци, които ще обогатяват дните ми със спокойствие и красота, ред, лукс и сладострастие.

От нас зависи дали новата година ще бъде по-различна от предната.

PS.: Не се притеснявайте за тези, които напускат живота ви. Радвайте се, тъй като това означава, че обичате себе си преди всичко и всички! Колко повече едни и същи неща правите с едни и същи хора, животът ще бъде еднообразен. Прекрачете границата на комфортната зона. ЖИВЕЙТЕ!