Обичам да казвам, че светлината се ражда от мрака. В настъпилите непрогледни времена, има лъч надежда. Моят, за който съм безкрайно благодарна, се прокрадна в живота ми по неведом начин в най-неочаквания от мен момент.

Моментум, когато въпреки дистанцията, повече от метър и половина, а с километри, срещнах сродна душа. Лице, в което освен, че видях себе си, но и то в мен. Огледална реалност, образ, съединяващ две изморени души на ръба на силите им за живот.

Наричам я анген-спасител. Името й означава радост…

[…]

Принципно малко души допускам до себе си. Интроверт съм си. Винаги съм била. А след преживения от мен бърн-аут преди време, го осъзнах напълно и приех тази моя характерна черта, която се оказа особено полезна/здравословна в този стадий от живота. Имаше дни, когато думите изричах единствено на ум. И ако не беше епизодичната ми работна дейност, обвързана с телефонни обаждания, нямаше да си чуя гласа. Опасна тишина, разкриваща гласа на съвременната реалност, която успя да затвори устата на човечеството, казвайки му истината, само истината и нищо друго, освен нея.