…can we still communicate? Are we able to interact! How far will the digital word and its rapid development of communicativeness will lead us? Messengers, chats, conference calls, group messaging, face-calls … a lot of intrisic but yet familiar channels, are getting their way in our everyday life so we are “supposedly” closer to one another. And what? Nothing … we talk, write, send, forward, copy, past, save … the news feed is constant, abondant and still the connection is quit lost. I am talking about the one between us – people … to the point that we are scattered among the abundance that the digital sphere gives us and maintains, so we have forgotten how to treat one another. We have forgotten – what is real interaction.

… the day is sunny and warm, a summer breeze refreshes the senses of seasonal heat. After entering a downtown luxury jewelery shop, my “Hello ” sank somewhere in the middle of the lux of the sparkaly windows, showing the precious jewels. Our presence was overshadowed by the light of the setting sun and the shades of other customers.

 

I am a modern woman, I love technology and, as a smoker, I use the latest generation of electronic cigarettes that are widely accepted in public place, because their non smok and no smell technology. Why am I sharing this? Well … the astonishing fact that neither our entrence nor  the will to shop in this boutique was noticed, but the cigarette I was smoking.

 

The most disturbing thing was that the brand representative instead of asking me,  exclaimed herself to the colleague stanting next to her:

– … but why is She smoking?

I was shocked by the simple fact that instead of turning to me, she spoke to one that could not answer her question for me. Are we so confused? Do we think we know better than others? Can others explain our actions?

 

I could not help but wonder and try to understand, how much are we lost in communication, so that we think we know everything about everyone and vice versa ?!

…денят е слънчев, топъл и обогатен с летен бриз, освежаващ сетивата от сезонната топлина. Пристъпвайки прага на луксозен бижутерски магазин в центъра на града, поздравът ми за “добър ден” потъна някъде безследно сред блясъка на заобикалящите ни скъпоценности, изложени прилежно във витрини. Присъствието ни бе засенчено от светлината на залязващото слънце и светлосенките на другите клиенти. 

Съвременна жена съм, активна и дейна, обичам технологиите и като пушач, използвам последна генерация електронни цигари, които са всеобщо приети като без дим и мирис. Предвид тези характеристики е позволено тя да се използва и на обществени места… Каква е причината да изтъкна това ли? Ами… изумителния факт, че нито пристъствието ни, нито поздрава ни, още по-малко желанието ни да пазаруваме в този бутик бяха отразени! Кое ли бе, може би, се питате… Цигарата… Заради нея бях забелязана… А най-смущаващото, за мен, бе, че дамата, работеща за марката вместо да се обърне към мен… възкликна въпросително към нейната колега:

-…но тя, защо пуши?

Шокирана бях от простия факт, че вместо да се обърне към мен, тя го направи към друг човек, който няма как да отговори на въпроса й вместо мен. Толкова ли сме объркани? До така степен ли смятаме, че знаем по-добре от другите? Дали, наистина, другите могат да отговарят на наше място за действията ни?

Питам се и се старая да разбера, толкова ли сме изгубени в комуникацията, че се смятаме, че знаем всичко за всички и обратното?!