…до колко умеем все още да общуваме? Способни ли сме да заимстваме помежду ни?! Докъде ще ни доведе дигиталната сфера и скоростното й развитие на комуникативност. Месънджъри, чатове, конферентни разговори, групови съобщения, фейс-обаждания… множество чужди, ала своенвремeнно познати канали, проби ли си път в ежедневието ни, така че да сме “уж” по-близки едни до други. И какво? Нищо… говорим, пишем, изпращаме, препращаме, копираме, запазваме… потокът от информация е постоянен, а връзката е изгубена. Говоря за онази между нас – хората… до такава степен сме разпилени сред изобилието, което дигиталната сфера ни предоставя и поддържа, че сме забравили какво да се отнасяме едни към други. Забравили сме – що е то човешки контакт… що е то отношение. 

…денят е слънчев, топъл и обогатен с летен бриз, освежаващ сетивата от сезонната топлина. Пристъпвайки прага на луксозен бижутерски магазин в центъра на града, поздравът ми за “добър ден” потъна някъде безследно сред блясъка на заобикалящите ни скъпоценности, изложени прилежно във витрини. Присъствието ни бе засенчено от светлината на залязващото слънце и светлосенките на другите клиенти. 

Съвременна жена съм, активна и дейна, обичам технологиите и като пушач, използвам последна генерация електронни цигари, които са всеобщо приети като без дим и мирис. Предвид тези характеристики е позволено тя да се използва и на обществени места… Каква е причината да изтъкна това ли? Ами… изумителния факт, че нито пристъствието ни, нито поздрава ни, още по-малко желанието ни да пазаруваме в този бутик бяха отразени! Кое ли бе, може би, се питате… Цигарата… Заради нея бях забелязана… А най-смущаващото, за мен, бе, че дамата, работеща за марката вместо да се обърне към мен… възкликна въпросително към нейната колега:

-…но тя, защо пуши?

Шокирана бях от простия факт, че вместо да се обърне към мен, тя го направи към друг човек, който няма как да отговори на въпроса й вместо мен. Толкова ли сме объркани? До така степен ли смятаме, че знаем по-добре от другите? Дали, наистина, другите могат да отговарят на наше място за действията ни?

Питам се и се старая да разбера, толкова ли сме изгубени в комуникацията, че се смятаме, че знаем всичко за всички и обратното?!