Харесвам тази дума! Обичам нейната сила. А още повече повече ми допада свободата, която ни дава. Онази, позволяваща ни да я моделираме и интерпретираме по свой собствен начин.

Какво всъшност Молитвата? С времете разбрах, че тя е много повече от коленичене, събиране на ръце, една в друга, и затваряне на очи, докато отправяме своите желание към Вселената.

Тя се проявява изразително, когато…

…мислим позитивно, желаяйки добро.

…прегръщаме скъп приятел и му благодарим.

…приготвяме храна за близките си с любов.

…пожелаваме “лек път” на любими хора, тръгнали на пътеществие.

…помагаме, отделяйки част от своето време.

…прощаваме.

 

Молитвата е източник на енергия.

Тя е чувство.

Мисъл.

Молитвата е онзи вътрешен глас, чийто тригъри са любовта, състраданието, безусловността и човечността.

Тя е израз на смирената душа, надяваща се винаги, че добрите неща се случват в живота.

А вие?

Как се молите?