Преди години, мой близък приятел ми каза:

– Гладен съм за любов!

Така започна романтичната и същевременно епизодична история. Изпепеляваща любов, родила се от чувството за глад. Навремето думите му сервирани естетски в ранните часове на нощта изглеждаха апетитни. Днес още помня горчивия им вкус, който опитах без дори да се замисля какво би ми коствало да седна на маса с душа, копнееща за обич. След като масата се завъртя и местата се размениха, Аз бях тази, останала недохранена от чувството за любов.

С усмивка си припомням тези времена от едно минало бъдеще, тъй като вероятността това да се случи днес е голяма.

Водени от ненаситното чувство за любов, успех, богатство… физическа близост и много още, ние се превръщаме в Мастър шефове на емоционалната ни кухня, където каним всички, които биха могли да овкусят живота ни. Не, това не е престъпление. Напълно нормално е. Човешко е. Някои от нас просто знаят както искат и как да го постигнат. Други, все още търсещи себе си, се отдават духом и тялом на тях. Единствено през преживяното можем да си набавим необходимото и/или да си научим урока.

Едно е важно – да сме откровени към себе си и останалите около нас. Гладът е безмилостен. Вечен. Непреодолим. Затова като хищници, с всеки следващ ден, гоним целите си, утолявайки само временно своите жажда и апетит