И до ден днешен ми е трудно да приема, когато някой се опитва да вменява невъзможността да приемамем другите такива, каквито са! Какво иска съвременното общество да ни накара да мислим? Че, ако даден човек е различен, то той би трябвало да бъде отстранен? Заличен! Убит? Оставен да си отиде от този свят?

Абсурдно е! Както на свои, така и на чужд гръб, твърденията, които чувам гласят, че т.н. психически разтроени души са отпадъците на масата… Ха! Да, масата хора, поднесени със своите своеобразни и разнородни предръсъдъци, критики, възприятия и горчиво-сладка ценностна система?

Ала не бива да забравяме, че всички сме едно – равни сме. Всеки един от нас има свободата и правото да проектира живота си, така както смята за добре. Учудващо е как тези от нас, които, примерно, отглеждат децата си извън брачно, отричат се от религията и народните традиции са смятани за герои на съвременното време, тъй като отстояват своите ценности, а другите като например ЛГБТ общността и/или тези с психически разстройства са частици, които биват подложени на “изчистване”. Преди броени години, Михайл Стоянов, който бе убит, защото бил помислен за “гей” от хора, които “прочиствали” от хомосекслуалисти! Които са изчиствали парка от гейове!

Това да си различен е обществена ценност, тъй като психическите изтощения, разстройства и др. са съвсем малка част от засегнатите лица. Те не ги определят като хора.

Карл Юнг добре го казал: “Познавайки добре своята тъмна страна можем да преодолеем демоните на околните.” А аз бих добавила: “Не вярвайте на всичко, което Ви диктува ума!”