“Какво оставяме след себе си в живота? Ехо, пребъдващо във времето.”

…а действията.

Преди всичко държа да отбележа, че в повечето случай, хранителните разтройства навлизат в живота ни без предизвестие. Те не са (не)съзнателен избор. Разбира се, има изключения, но повечето хора са изненадани от привкуса, който придобива живота им.

Светът е обсебен от диетичния дух. Този, който обещава всичко и нищо – стройна фигура, лекота, топене на мазнини, тонус, деотк’, понижена телесна маса, тегло, цифри, продукти, режими, ястия, напитки… и много още. Докато свят светува този глад ще пребъдва във времето. Няма да го спираме. Та той върти световните икономика, медии и маркетинг! Да, невъзможно е да елиминираме излишните коментари, разговори и теории за постигането на “съвършената фигура”, но можем да си спестим някои изказвания, горчиви за тези, които живеят с хранително разтройство или като мен са се разминали с подобно.

Повярвайте ми, хората ще продължават да говорят, а ние трябва да се научим да ги чуваме, като едновременно се абстрахираме от сладко-киселите им изказвания.

“Изглеждаш здрав(а).”

Дали от добре желание или внимание, няма значение, тези думи са горчиви за тези, които преминават или са превъзмогнали хранително разтройство. Оставете теглото им намира. Стига сте критикували, съдели, оценявали. Колко му е да се каже: “Изглеждаш добре!” 

“Твърде слаб(а) си!”

Този изказ е като нож с две остриета. Разберете, че хранителните разтройства не са пряко свързани с теглото на въпросната личност. Става въпрос за психическо състояние на човек, който по един или друг начин иска (не)съзнателно да има контрол над живота си в труден, изпитателен и натоварен за него период. Недоразбрано е съответното заболяване, защото то може да сполети всекиго, независимо от килограмите.

Казвайки, че изглежда твърде слаб може единствено да подхрани болестта. Важно да знаете, че тези души имат нужда от психическа и емоционална подкрепа.

“Не ти ли е минало времето да имаш хранително разтройство. Не ти отива. Не ти личи!”

Подобно изказване може само да засили влошаването на здравословното състояние на конкретното лице. В този момент, хаосът в съзнанието му храни усещането, че въпреки заболяването, човек не е досатъчно болен, за да помоли за помощ. По този начин се засилва омагьосания кръг, където другите говорят, а страдащите мълчат… скърбях в тишина. Тогава влиза в сила и закона за отрицание на отрицанието, който развива взаимовръзката между предшестващата и следващата степен на развитие на болестта.

“Искам да отслабна.”

Това като да разказвате за коктейлите, които сте консумирали, на човек, отказващ алкохола. Говорейки за диетата, която сте започнали преди лятото, пред душа, бореща се с хранително разтройство, е контрапродуктивно – не води доникъде – единствено до смут. Само около диетите ли се върти света? Следя и наблюдавам своите познати в социалните мрежи… Господи, две публикации от три са за диети, килограми, мазнини, тела, деток’ и не само. Какво се случва със/в света, в който живеем? Толкова ли е трудно да се наслаждаваме на живота без излишни приказки, килограми, мисли и др.? Говорете ми за идеи, не кой какво е и/или не е ял!

“Защо просто не го изедеш?”

Говорейки за хранене. Преди, по време или след хранително разтройство, коментар като този може да изкара от равновесие човек! Спомням си как след тренировка, в съблекалнята, с моя приятелка си говорим и докато изваждах дрехите си от сака й предложих шоколадов бонбон от кутията, която си бях взела същия ден. Да, просто така, без повод. Тя прие и си го сложи в чантата. Секунди, след това, тя извади пакет с канелени сладки й го протегна към мен. Обичам канела, разбира се, че си взех… тръгнах да го слагам в салфетка, така че да не се изцапа в чантата, при което тя възкликна:

17. Защо просто не го изедеш!

Погледнах я, усмихнах се и това беше. Какво да й обяснявам, че е 19:00 ч., след малко ще вечерям и че, може би, искам да си го оставя за утрешната закуска!?

Имайте предвид, че хранително разстройство е психическо състояние, което ед трудно измеримо спрямо физическото положение на човек! Не само слабите фигури страдат от подобно. Сред нас има хора с т.нар. “нормално” телосложение, които също преживяват такава борба… със себе си, храната… всичко и всички.