… а то се възобновява и отново започва под нова още по-предизвикателна сила.  Най-краткоя ден от годината, когато настъпва официално КрализамЗима, светлината сякаш избледнява, грейки с всичка сила вътре в нас, отразявайки нашата надежда за напред. А какво напред е това, ако е както преди. Ако сме, отново и отново, в рози житейски моментум, когато кръговратът на живот в като омагьосан кръг, изпълнен с на пръв поглед различни, ала всъщност еднакви движения, действия, събитие и др. На кому е нужно еднообразието с нова маска ден след ден?  

Урок!? А, може би, урици, много са и се питам когато ще ги научим най-накрая. Знаем ги, казваме ги, осъзнаваме ги дори, и пак продължаваме както си знаем. А душите крещят от болка, молят се извисявайки своите гласове към Вселената: 

“Моля, моля всичко да свърши щом е така! Моля моля и това да мине…”

И то минава, излекува се и утре нова рана. Кой ще я ближе освен нас. Трябва промяна – катарзисна, за да се събудим. Време е. И дали тук или някъде другаде нависоко. Край да се сложи. Точка. 

Нов ред. 

Празна страница. 

Той е…

…Живот